Categories:
Archives:
- September 2009
- July 2009
- June 2008
- May 2008
- April 2008
- March 2008
- February 2008
- January 2008
- November 2007
- October 2007
- September 2007
- August 2007
- July 2007
- June 2007
- May 2007
- April 2007
Meta:
Мими
Научи се да откриваш тъжното в смеха, красотата на мъката и истината на очите, за да бъдеш истински човек.
За Зузи
Имало едно време едно момиче-Мими, което много обичало котки. Един ден, по точно зимата на 2006 г., баба й решила да я зарадва и й донесла коте - черно с бели мустачки и бели лапи. Всички много му се смеели, защото било грозно, но Мими го обикнала и убедила приятеля си котето да остане вкъщи. Кръстила го Зузи. Докато котето свикне обаче с новата обстановка по цяла вечер дращело по вратата, заради което получавала определена порция бой, не от Мими, разбира се.
Зузи била много палаво коте. По цял ден си играела с капачки от бутилки, химикалки, запалки и топчета от станиол от шоколад, които Мими й била направила. Обичала да си играе и с косата на Мими, както и да събаря разни неща от поставката на стената и да ги търкаля по пода. Напъхвала ги под табуретката и после се забавлявала докато ги избутва от там. Един ден Зузи се пъхнала в една дупка в гипскартона, оставена за прекарване на тръба. Мими я видяла и в последния момент я хванала за опашката и я издърпала.
Зузи много обичала да яде картофи, рибени консерви и хляб, както и да пие вода от мивката или от някоя чаша на масата. Обичала и котешка храна, само да не е с риба. Когато огладнеела сутрин отивала да ближе Мими по лицето и не я оставяла да спи, докато не я нахрани. Мими решила да й сложи каишка против бълхи, но Зузи опитвайки се да я махне няколко пъти си заклещвала лапичките вътре. Зузи била много страхлива. Криела се от други хора, от вентилатора, прахосмукачката и надуваемия фотьойл.
Като пораснала малко Мими решила да почне да я води на долния етаж при котката на нейните родители. На Зузи това й харесало. Научила се да слиза и да се качва сама и само като чуела дрънченето на ключовете и вече била наредена пред вратата. Когато Мими я извикала Зузи тръгвала с нея обратно нагоре. Понякога обаче на Зузи не й се тръгвало и нарочно се криела зад гардероба, където никой не може да я хване. Понякога пък, когато Мими била долу, а Зузи горе, тя си подавала главата през тераската и мяукала, защото искала да слезе.
Когато Зузи пораснала станала много красива котка. Тя много обикнала Мими. Всяка вечeр спяла на възлгaвницата й, лягала върху лекциите й, докато учела. Когато Мими я галела, Зузи ближела Мими, като по този начин изразявала любовта си. Постоянно се търкаляла и много обичала да я галят по вратлето и коремчето. Зузи знаела, че батко й не я обича, и я било страх от него. Като го видела да се приближава и бързо се сгушвала в Мими, криейки се. Понякога, когато Мими крещяла за нещо, Зузи заставала до нея и разтревожена започвала да мяука. Зузи била умна котка. Криела се под юргана, когато и е студено, зад дивана - когато е топло, и зад бюрото - когато се страхува. Дори се научила сама да си отваря вратата.
И така всичко било наред - Мими много обичала Зузи и Зузи много обичала Мими. Докато един ден Зузи се разболяла от цистит. И Мими започнала да я мъкне по ветеринари, като всеки имал различно мнение. Тъпчели я с хапчета, били й инжекции, направили ли й всички възможни изследвания, но така и не разбрали какво точно й има. Мими започнала да има угризения на съвестта, защото не можела да й помогне. И всеки път, който трябвало да се ходи на ветеринар Зузи се криела зад бюрото или зад дивана и Мими с мъка я измъквала от там.
След няколко месеца неуспешни опити да се излекува Мими решила, че не може да я гледа повече вкъщи и решила да я премести на тавана. И така близо месец Зузи пребивавала в таванската стая, забавлявайки се като се разхожда по покрива на къщата. Присъствието на котето обаче на тавана не се харесало на роднините на Мими (така става като се живее с много хора на едно място). Затова тя била принудена да научи Зузи да излиза навън. И така постепенно котето свикнало да живее на стълбите отвън. Мими при всяка възможност я пускала вкъщи и с часове двете се гушкали.
Лятото на 2008 г. обаче Мими решила да отиде на почивка в Созопол. Върнала се само след три дена (и по точно на 17.08.08 г.), но не се учудила, че Зузи не я посреща, защото си помислила, че е някъде наоколо. Минали обаче няколко дни, Зузи не се появявала. Мими излизала всяка вечер и всяка сутрин да я търси, но от нея нямало и следа. Докато една сутрин (25.08.08 г.) тръгвайки за работа Мими видяла на улицата две къщи по-надолу една топка черна козина да лежи на пътя. Още от далеч познала, че това е Зузи, но като се доближила до нея разбрала, че вече е късно да и се помогне.
Цял ден Мими плакала и се обвинявала, че не я е търсила достатъчно, че може би се е изгубила и не е можела да намери вода и храна. Приятелят на Мими, който не обичал котки, много й помогнал да преодолее загубата на Зузи. Вечерта след работа двамата отишли в гората и направили гробче. Мими си поплакала още веднъж, галейки любимото си коте преди да го заровят, след което сложили отгоре един голям камък.
Мими направила разследване и от комшийката, пред чиито гараж намерила Зузи разбрала, че всъщност тя най-вероятно е била отровена, тъй като същата вечер били намерили още няколко котки натръшкани из квартала. Това, разбира се, не могло да успокои Мими и за да преодолее по-бързо раздялата със своето коте, тя решила да си вземе друго, което да обича.
И така в къщата се появило ново коте - Саша. Малко по малко Мими започнала да я обиква все повече, но Зузи си останала нейната любимка и не можела да бъде забравена.
Created on October 5th, 2008