Categories:
Archives:
- September 2009
- July 2009
- June 2008
- May 2008
- April 2008
- March 2008
- February 2008
- January 2008
- November 2007
- October 2007
- September 2007
- August 2007
- July 2007
- June 2007
- May 2007
- April 2007
Meta:
Мими
Научи се да откриваш тъжното в смеха, красотата на мъката и истината на очите, за да бъдеш истински човек.
Дао
September 29th, 2007
Filed under Размисли и страсти
1. Оня, който се надига на пръсти, няма да се задържи дълго прав;
Оня, който крачи широко, няма да върви дълго;
Оня, който сам показва себе си, не блести;
Оня, който сам себе си счита за прав, не изпъква; Оня, който сам напада, няма успех;
Оня, който сам себе си хвали, не може да бъде над другите.
Това според Дао се нарича излишък в яденето, прекаленост в действията. Всички същества го ненавиждат. Затова оня, който притежава Дао не действа така.
2. Ако някой силно желае да свие нещо, трябва непременно да го разшири;
Ако някой силно желае да отслаби нещо, трябва непременно да го заздрави;
Ако някой силно желае да унищожи нещо, трябва непременно да го направи процъфтяващо;
Ако някой силно желае да отнеме нещо, трябва непременно да го даде.
Това се нарича съкровенно проясняване. Мекото и слабото побеждават твърдото и силното.
3. Оня, който умее да предвожда воините, не е воинствен.
Оня, който умее да воюва, не се гневи.
Оня, който умее да побеждава врага, не се сражава.
Оня, който умее да управлява хората, поставя себе си по-долу.
Това се нарича “Дъ” (”добродетел”), което не воюва, това е силата при управляване на хората.
4. Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни.
Добрият не умее да спори. Оня, който умее да спори, не е добър.
Знаещият не е ерудит. Ерудитът не знае.
Мъдрецът не натрупва. Тъй като действа за другите съществува все повече за себе си; тъй като дава на другите, има все повече за себе си. Небесмото дао носи полза и не вреди, дао на мъдреца действа и не се бори.
5. Премахни онова, което нарушава волята; освободи сърцето от неяснотата; премахни онова, което обременява качествата; махни от пътя всички препядствия.
Богатсвтото и знатността, почетта и величието, славата и изгодата - тези шест нарушават волята; външността и позата, красотата и хитроумието, дишането и чувствата - тези шест омотават сърцето; омразата и обичта, радостта и гнева, скръбта и насладите - тези шест обременяват качествата; съгласието и отказът, заемите и връщането, знанията и способностите - тези шест преграждат пътя.
Когато тези четири шесторки не вълнуват гръдта, настъпва безстрастието. Безстрастието води към покой, покоят - към яснота, яснотата - към пустота, пустотата - към бездействието, което върши всичко.
Пътят е уважение към качествата; животът е проява на качествата; характерът е същността на живота; движението на характера наричаме деяние; фалшивото деяние наричаме изгубване на пътя.
Оня, който знае, възприема нещата; оня, който знае, обмисля. Когато оня, който знае, приближи до онова, което не знае, той прилича на кривоглед.
Published by mimka
Leave a Comment
You must be logged in to post a comment.