Categories:
Archives:
- June 2008
- May 2008
- April 2008
- March 2008
- February 2008
- January 2008
- November 2007
- October 2007
- September 2007
- August 2007
- July 2007
- June 2007
- May 2007
- April 2007
Meta:
Мими
Научи се да откриваш тъжното в смеха, красотата на мъката и истината на очите, за да бъдеш истински човек.
За мен
Това съм аз в морската градина във Варна.
Такааа, искам да ви посъветвам, имате ли свободно време, използвайте го за разходкa или екскурзия, било то из България или извън нея. И аз най-накрая се наканих да си направя една малка екскурзийка за 5 дена и не съжалявам изобщо. Ето за какво иде реч:
Първия ден тръгнахме с приятеля ми рано сутринта от Варна и минахме първо през Побити камъни. Някой ще си кажат “Какво да им гледам на тея камъни”, но повечето места всъщност, които посетихме бяха такива. Та, тези камъни всъщност са си природна забележителност и малко или много оставиха едно приятно впечатление във мен.
Следващата ни спирка беше Мадара. За мое голямо съжаление Мадарският конник беше в реставрация и от целия релеф се виждаха само краката на коня.
Явно съм била много заблудена, защото си мислех, че там наоколо няма какво друго да се гледа, но на касата ни казаха, че може да разгледаме Крепостта ако желаем. Добре ама тази жена забрави да спомене, че крепостта се намира на върха на скалата, върху която е Мадарският конник, и че до там се стига по едни стръмни и тесни стълбички по ръба на самата скала.
Както и да е, с триста зора и голям страх се изкачихме на върха, и след непрестанното ми мъмрене до горе най-накрая млъкнах при вида на пейзажа, който се откри пред мен. Гледката е невероятна, усещането също.
Крепостта не се оказа толкова интересна, колкото самото изкачване дотам. След като слязохме обратно разгледахме околността и музея и потеглихме към Шумен.
Там първо се отбихме до Паметника, тъй като вече знаехме пътя до там, който бяхме научили при друг опит да стигнем до там през зимата, който беше неуспешен разбира се. Паметникът е внушителен поне за тези, които го виждат за първи път, доста интересно направен.
Едни младежи, които си правеха пикник наоколо бяха така любезни да ни опътят към Шуменската крепост, която беше следващата ни спирка. Тя е доста по-голяма от тази в Мадара, но не е кой знае колко интересна. Но аз нали съм си инат, трябва да видя колкото може повече. 
От Шумен цепихме направо към Велико Търново. Първо отидохме до Преображенския манастир, който всъщност не е нищо особено, даже ми се стори доста малък.
После се спуснахме към центъра, където една жена веднага ни фокусира и ни предложи нощувка, на която нямаше как да откажем, защото не си бяхме уредили нещата от по-рано. Докато стигнем до тях обаче колата прегря и изхвърли половината вода. Това не ни се виждаше проблем и решихме да се разходим из града. Казаха ни какво да разгледаме - разни паметници, стария град и т.н.
Вечерта решихме да гледаме шоуто Звук и светлина на Царевец. Понеже започна да вали решихме да отидем с колата. Да, ама колата не ще да пали. Цяла вечер седях на тръни и си мислех, че ще се наложи на сутринта да се върнем във Варна и да не можем да осъществим дори и половината маршрут. Както и да е, решихме да оправим проблема с колата на сутринта, защото щяхме да изпуснем шоуто. Слязохме до Царевец, гледахме светлините, наистина е доста ефектно, около 20 минути продължи,
понамокрихме се и отидохме в една интернет зала, за да измислим как да решим проблема с колата. Писахме във форума на VW, и любезно ни дадоха телефоните на няколко души в града, от които да поискаме помощ. Цяла сутрин не можахме да оправим колата, след което пръв се отзова Светлозар, за което му благодарим. След още един неуспешен час един комшия на хазяйката, при която бяхме, дойде да помогне. Оказа се, че е професор човека и като почна - тука така, тука така, хоп готово. За 30 мин проблема беше оправен. Оказа се (не че много разбирам ама…), че чукчето било залепнало и не подавало искра. Този път шансът беше на наша страна и бях много доволна, че успяхме да оправим колата към 12 часа наобяд.
И така, вторият ден от екскурзията не започна добре, но после ми се пооправи настроението. Първо разгледахме Царевец. Понеже беше 6-ти септември входа за българи беше безплатен. С много приятно впечатление останах от там, на Балдуиновата кула се качихме, въпреки приказките, които чухме, как разни хора падали от там.
Всички снимки може да разгледате тук: http://image-gallery.pureflash.net/Excursion/. От там беше планувано посешение на Арбанаси и манастира Света троица, за които обаче не остана време, заради проблема с колата. Следващият обект, който посетихме беше пещерата Бачо киро. Първо се пуснахме на късия маршрут. Той обаче е само три галерии и то понеже повечето хора там влизат и всичко е едно утъпкано такова и грозно, почти няма какво да се види.
Аз обаче много държах да вляза и по дългия маршрут и стояхме там 40 мин, за да чакаме някой, с когото да си разделим 20 лв за екскурзовода, тъй като беше невъзможно да се съберат 15 човека група. Точно в последния момент се появиха двама младежи, за моя голяма радост, и влязохме. Беше доста по-интересно и впечатляващо, през едни коридорчета тесни, едни образувания интересни, заслужаваше си. Бях много доволна, че съм постигнала своето.
Местността, в която се намира пещерата също е много красива, на 5 мин от там е Дряновският манастир, който е доста по-добре изглеждащ от Преображенския.
Въпреки това не ни отне много време да го разгледаме, след което се запътихме към Габрово. Там между другото са доста странни хората, или поне на мен така ми изглеждат. Може и аз да съм свикнала на варненския манталитет. Центъра на града доста прилича на варненския, хубаво е направен. Там се наложи обаче да спим в колата. Ужас, умрях от студ. То и през деня си беше доста студено де, ама… Както и да е, преживях го. Сутринта ходихме да разгледаме Дома на хумора и сатирата. Препоръчвам го, доста интересно е ранжиран вътре, поне 2 часа изгубихме там.
Не може да минем покрай Габрово и да не посетим Етъра. За мой късмет пък хванахме Етърския събор. Толкова много хора имаше… едва се разминаваш по пътеките. Много е красиво и интересно там, също го препоръчвам.
На няколко километра от Етъра е Соколският манастир, който всъщност беше най-красивия от всички, които бяхме разгледали досега. Само дето е доста забутан нагоре в планината.
Решихме да не губим много време там, защото следващата ни спирка беше Шипка. Добре че направили път до паметника хората, иначе трябваше да загубим много време, катерейки се по стълбите до горе. На върха беше доста приятно, паметника са го понаправили, горе гледката също беше страхотна.
От там потеглихме към Бузлуджа. Искам да кажа само, че паметника на Бузлуджа изглежда доста внушителен отдолу, но като се качиш до него се забелязва, че е неподдържан. Не изглежда добре от близо, препоръчвам да се гледа само отдолу.
От там се върнахме няколко километра назад, за да видим в град Шипка църквата със златните куполи (поне така мисля че е ). Определено ме впечатли, много е голяма, много красива, много ефектна.
Вечерта ходихме на гости у една приятелка, с която не сме се виждали от години, и тъй като объркахме пътя, без да искаме видяхме Голямата косматка, където мисля бяха намерили онази прословута златна маска. Та, вечерта имаше доста положителни емоции, сутринта не ни се тръгваше, но не беше запланувано да оставаме за по-дълго.
Минахме през Казанлък. Там разгледахме музея, където видяхме копие на златната маска, тъй като оригинала го държат в София мисля че, и златният венец, който не могат да преместят и да искат, защото ще се разпадне. Разгледахме и копие на Тракийската гробница, защото оригиналът е затворен и се пази от влага и т.н.
Не остана време да минем през Мъглиж, където четох че било доста красиво. Отбихме се обаче до Сливен. Там поразгледахме центъра и за съжаление Информационният център беше затворен, а се надявахме от там да ни дадат информация за местността Сините камъни, която искахме да разгледаме. Естествено сами не се решихме да тръгнем натам, че току виж сме се изгубили някъде.
Вечерта нощувахме в Бургас. Забелязах много интересно явление. Щъркелите заминаваха на юг, обаче самите те летяха в колона по един и ятото беше супер дълго. За първи път видях такова нещо.
Вечерта бях много надъхана да гледам квалификацията за европейското Холандия-България, но след първото полувреме вече едва си държах очите отворени, а на сутринта разбрах и как е завършил самия мач и се успокоих, че не съм изпуснала много.
На сутринта разгледахме центъра на Бургас и морската градина, която впрочем не ми се вижда по-красива от варненската, макар че някой хора спорят за това.
След това разгледахме Несебър, където съм ходила като малка, но аз спомени от тогава почти нямам. Беше пълно с туристи, красиво е, само не ми хареса, че са го превърнали в пазар. Претъпкано е с малки разни щандове, което доста загрознява гледката. Беше запланувано да минем и през Обзор, но накрая вече толкова бях изморена, че предпочетох да се прибера и да си почина.
Та, без подробности това беше общо взето моето пътешествие. Останах много доволна и смятам другото лято да повторя, по друг маршрут разбира се.
На 27.10.2007 г. се разходихме из околностите на Русе. Страшно е красиво, само дето пътищата са много зле. Първо минахме през Средновековен град Червен, който четох, че бил вторият по големина след Царевец. Там е много по-внушаващо и по-впечатляващо, или поне за мен, от Мадара и Царевец. Лошото беше, че цял ден имаше мъгла и далечните снимки не станаха особено добри. 
След това се отбихме до пещерата Орлова чука. Там хората бяха много любезни, срещу 4 лв на човек ни разведоха из пещерата и ни показаха нейните красоти. Не очаквах много от тази пещера, но се оказа много по-голяма и по-красива от Бачо Киро. Там видяхме и едно прилепче, закачено на нисък таван.
Местността около пещерата също е интересна. Там е долината, през която минава река Бели лом.
От там тръгнахме към Русе, но минахме и през Басарбовския скален манастир, тъй като беше по път. Искаше ми се да минем и през Ивановския скален манастир, обаче не се знаеше докъде ще ни изкара бензинът, а наоколо нямаше бензиностанции.
В Русе имахме време единствено да разгледаме Музея на транспорта, защото се стъмни, докато стигнем до там.
Отключиха ни да погледнем и султанския вагон.
На другия ден, тръгвайки си от Разград, минахме през Абритус да пощракаме малко. Пооправили са го, сложили са табели разни, по-добре изглежда от първия път, когато приятеля ми ме заведе да го видя.
Created on April 30th, 2007